Make your own free website on Tripod.com

HISTORICAL   ARCHIVES

ОРГАН НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Welcome to HISTORICAL ARCHIVES, your luxury place for retreat! Come home to the Bulgarian and Balkan History. Special new articles and surprisingly interesting information about MACEDONIA!

Call  088-243-915 today!


See our new site: http://classica.art.bg   E-mail : klassika32@yahoo.com

ИСТОРИЧЕСКИ  АРХИВ е списание , което се стреми да представя на

 нашата и международната научна общественост най-новите постижения 

на българската историческа наука.Дава фундаментални и полезни знания

в тази област. Редакционният ( научен ) съвет се председателствува от проф.Методи 

Петров и включва изявени специалисти  като: проф.Елена Тончева , дин.Райна Манафова, 

ст.н.с.Валери Стоянов , полк.оз. Иван Николов - директор на издателство

"Македония прес" и др.Главен редактор на действащата колегия е д-р Георги Генов.

Учените , ангажирени със списването на  "Исторически архив" подпомагат активно 

и редица аналогични издания , като: Българо-македонски преглед "Вардар" ,                     

излизащ в Торонто , Канада , който има и ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ. Можете да  четете

списание "Вардар" на адрес : http://classica.art.bg/vardar.htm Заместник-главни

редактори на списанието са :  доц. Нина Дюлгерова  и д-р Лъчезар Стоянов.

          Редакцията се намира на адрес : България, София - 1000 , ул. "Юрий

Венелин " №  32 ( ъгъла с ул. "Каравелов" ). А ето и още един телефон за

връзка :  ( +359 - 2 )  988 - 2472 .

ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ

Книжката на ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ от година ІІ , № 8 , ноември 1999 -

март 2000 г. е посветена изцяло на  ЮЛИ  ПИНКАС - ПАСКИН , велик български 

художник , роден в гр. Видин през 1885 г.Публикуваната тук статия  представя

в сбита форма същността на  студия , обемаща 60 страници , както и много

илюстративен материал. Чрез нея поставяме началото на поредица " Великите 

личности  на  България  в светлината на новооткрити исторически извори".

 

ПАСКИН   И   БЪЛГАРИЯ : НОВИ  РАЗКРИТИЯ  ЗА  ЖИВОТА  И  ТВОРЧЕСТВОТО НА ХУДОЖНИКА

 

ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ

 

                                           Д-р  Георги  Генов *

 

 

Някъде през 60-те години започнах да се интересувам от живота и творчеството на един художник, за когото всички чуждестранни автори пишеха, че е българин. Той се нарича Юлий Пинкас и е роден на 31 март 1885 г. във Видин.Родът му обаче е от Беломорска Македония.Става световноизвестен с името Паскин.

По това време имах щастието да се промъкна през „желязната завеса“ благодарение на майка ми, която продаваше лекарства в чужбина. Във френския лицей, където учех – „Пиер и Мария Кюри“, имаше богата библиотека. С огромно удоволствие четях трудовете на Солженицин и особено „Доктор Живаго“ на Пастернак. Започнах да откривам едно след друго имена, като Г. Дийл, А. Вернер, Мак Орлан, А. Варно, П. Креспел… които в един глас твърдяха, че Паскин е българин. Особено впечатление ми направиха две книги: „Човекът и изкуството“ (три тома по 600 страници голям формат), съставена от френския професор Рене Хюие и петдесетина негови колеги, където творчеството на художника бе представено в параграфа „Българска живопис“ (т. III, с. 542), както и изследването на Флоран Фелс. Последният пише, че „Паскин е роден в България, страната на най-ароматните цветя на Изтока“.След време, пребивавайки на специализация отвъд Океана открих, че тамошните специалисти са единодушни по този въпрос, въпреки че от 1920 г. Паскин е американски поданик.

Години по-късно с огромно учудване прочетох в едно книжле, написано от лицето Б. Райнов, че „пътят, изминат от Паскин, е без всякаква връзка с традициите и пътищата на родното ни изкуство“. От този човек узнах, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“ (може би защото лондонската мъгла е прекрасно прикритие за премахването на български десиденти) и че западната култура, освен „елитарната“, е боклук – предназначен за „масова“ ширпотреба; че „горката“ направо се задушава в тесните рамки „между Ерос и Танатос“. Сега ми се налагаше да запомня, че всеки опит да си „ПРИСВОИМ“ (Sic!) Паскин е „операция“, която означава „да насилваме фактите“. На 53-а стр. бях в нокдаун. Споменатият мъдрец разсъждаваше дълбокомислено – „на какъв език са протичали приятелските разговори между Паскин и Папазов“?!? Щях да вдигна телефона и да го попитам – той на какъв език е разговарял с другарите в махалата на 12 години? Да му обясня, че след като Паскин е живял 12-13 години във Видин и Русе и поне 6 от тях е посещавал българско училище ( при възрожденеца Чушков ), то надали ще си кълчи езика със сънародника си Папазов на френски, или на американски-английски.                                                                                                                                                                  Има откъслечни сведения ,че си е помагал малко с немския...Вярно е че се е затруднявял ; че езикът на неговото детство е избледнявал все повече и повече .Но вярно е и това , че на своя колега Александър Божинов  ( човекът - публикувал първите му рисунки в България ) той пише на български.

Четейки споменатата книга  и стигайки на 134-а стр. изпаднах в нокаут.                                          Другарят Райнов заявява: Паскин не е изписвал „религиозни картини“. „Художникът – представете си, – ПАРОДИРА (Sic!) легенди от Стария завет.“ Заболя ме сърцето! Защото на нощното ми шкафче в „дортоара“**, където се прибирахме след училище, три години бе стояла Библия с илюстрации от Паскин.

Вече няколко години вървя по стъпките на този велик човек. Разбира се, тръгнах от архива на родния му град Видин (където, интересно защо, „специалистът“ Райнов не бе стъпвал; бил е вероятно прекалено зает с партийните си задачи и поставените му от Държавна сигурност).

Ако ви кажа, че направо ме затрупаха с документи, няма да сгреша. За кратко време се снабдих със сензационни материали и от Русе, Букурещ, Мюнхен, Кьолн, Ню Йорк (и много други американски архивохранилища). Така се роди един юбилеен брой на сп. „Исторически архив“, посветен само на Паскин и на неговата съдбовна обвързаност с България. Впрочем той съдържа само част първа от подготвена за печат монография.

Първият сензационен факт, който ме изпълва с национална гордост, е, че  родът на великият художник произхожда от Беломорска Македония .

Вторият : някои от произведенията на Юлий Пинкас са публикувани за първи път в България. Открих поне четири неоспорими негови творби (и някои, които са без подпис), които той публикува през 1906 г. в „Българан“ – издаван от големите наши интелектуалци Ал. Божинов, Хр. Силянов, Ал. Кипров, Н. Илиев-Сириус. На две от тях се е подписал на български (с кирилица) – „Пасчинъ“, на третата – „Paschin“. Четвъртата е оставил без име, но нея открих в немския „Симплицизсимус“, подписана „Паскин“. Карикатурата „Разговор между пияни“ излиза в България четири години преди немската публика да научи за нея. (Вж. Приложенията.) Оригинала намерих в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Както американските учени, така и немският специалист Лотар Ланг я датират – 1910 г.!

Рисунка на тема „Карнавал“ е публикувана в България в един и същ месец с появата є в „Симплицизсимус“. Трета творба на същата тема, показваща ни неговия оригинален подпис на латиница „Paschin“, вероятно въобще не е известна на чуждестранните изследователи, т. е. излязла е само в България.

Четвъртата карикатура атакува нашенските слуги на Дядо Иван, които на щяло и нещяло слагат руски имена. В нея Паскин (вероятно в съгласие с редакторите) предлага Заимов и компания да сложат и на рициновото масло руско название, като го именуват „Цяр Освободител“.

На бял свят излезе и фактът, че освен споменатите псевдоними той се е подписвал и с „Пасчин-Русчук“ (за това свидетелстват неговите майка и брат).

Но изненадите не свършват дотук. Оказа се, че в дебелите западни книги, издавани по някакво чудо в условията на постоянен „упадък“, са репродуцирани множество негови творби, пряко вдъхновени от родината. Някои Паскин откровено нарича „Балкан“ (Стара планина), или „На Балканите“ и в тях пресъздава неоспорими български сюжети: катунари калайджии, които са се изсипали на мегдана в малко подбалканско градче с типична нашенска архитектура (високи дувари и тежки порти с керемидени покриви); русенското пристанище и чакащите файтонджии с аби, потури, цървули и калпаци; малките китни дворчета на роднински къщи в Русе с асми, под шарената сянка на които жени в типично българско облекло вършат всекидневната си работа.

Цели цикли в творчеството му са вдъхновени от спомени за първите 12 години. Гастон Дийл пише: „Неговото детство е наситено с впечатления от Ориента. Спомени за турски бани винаги ще преследват неговото съзнание; те ще го отвеждат обратно към ранните години, прекарани с неговата фамилия в българския град Видин“, а Джон Лиипър добавя, че „като дете придружавал своите лели в турските бани, където спектакълът на голи, разклащащи телесата си жени провокира една тема в творчеството му, която той никога не е изоставял“. Американецът е издирил негови рисунки, освен от Видин, още и от Русе. Той пише: „Паскин рисува непрекъснато и никога не остава без молив, за да може да регистрира видяните селяни (дошли на пазар), слугините и потока от разни хора, преминаващ през ориенталския град.“

Освен „Турска баня“, със сигурност един друг цикъл – „В харема“, е плод на реминисценции, свързани с историческото минало на Видин. Не е възможно малкият Юлий да не е ходил в сарая на страховития местен владетел Осман Пазвантооглу; да не е слушал за стотиците му робини. Във всеки случай не е случайно, че картините му са осеяни с персонажи, носещи чалми, фесове, а около тях – невинни пленнички. И нещо много характерно – на разголените жени в харемите, незнайно защо,той не пропуска да сложи по една българска забрадка.

Изследователите на Паскин (пак чуждите, разбира се) са склонни да смятат, че и най-известният му цикъл „Блудният син“ има връзка с България. На една от творбите, включени в него, той вероятно е нарисувал самия себе си. Виждаме момче (не по-голямо от 10-12 г.) с къси панталони, детска сламена шапка, тояжка и торбичка за насъщния, завръщащо се от дълъг път.

В монографичното проучване, което наскоро предложих на българската публика , уточних  много неточности, свързани с живота на художника: например доказах, че той не е седмото дете (както пишеха всички преди нас) в семейството на Маркус и София Пинкас; публикувах за първи път кръщелното му свидетелство – от него става ясно, че родното му име е Юлиус. Издирих обаче документ и за неговото религиозно (еврейско) име, което е Йошуа, чийто еквивалент е Иисус. Прецизирах хронологията на 12-те години, които той прекарва във Видин и Русе, както и годините на няколкото му завръщания в родината.

Надявам се, че бъдещето ще ни поднесе още сензационни открития; наш дълг е да издирим всичко за връзката на Паскин с неговата Родина - България !

Основание за надеждите ми е фактът, че до края на четиридесетте години в Русе са се съхранявали четири големи скицника с негови рисунки от България. Собственикът им Арие ги предложил на тамошния кмет, обаче комунистът с типичната за тези хора безмерна простотия отсякъл: „Такива работи не се продават, те се подаряват.“ Без да попита бедния евреин има ли пари за оцеляване, за преселването си в Палестина…

Сега се чудим защо сме толкова бедни откъм художествени произведения; сега въздишаме, като слушаме, че творбите на Паскин на световния пазар достигат до 1 млн. долара.

Но нека помислим за това, което все още може да бъде спасено; за това, че можем да изградим поне малък музей на името на Паскин (след като през 70-те години комунистите срутиха родната му къща във Видин – един истински шедьовър на архитектурата).

Защото, ако нямаше хора като него и бившия му съсед в Русе – Елиас Канети (носител на Нобелова награда), България щеше да си остане бяло петно на картата на световното изкуство.

А лично аз (от името на недоубитата след 1944 интелигенция) бих се обърнал към него: „Ако ни гледаш някъде от небето, прости ни, че те бяхме забравили; прости ни невежеството…“#

_____________________________________________________________________

 * Д-р Георги Генов е н.с. І ст. в Института за история при БАН.

 

** Във френския лицей така се наричаше помещението за спане, отдих и подготовка на уроците… То бе в една сграда с католически манастир (и само за момчета).

     Съвместна публикация на сп. „Исторически архив“ и в-к  " Демокрация ". Поместените  рисунки на Паскин са издирени от автора и повечето от тях са притежание на софийския  музей-галерия  "Класика".Можете да ги разгледате на сайта на галерията,намиращ се на адрес:

http://classica.art.bg